Да прогоня разстилащата
се умора по страните,
от челото да изтрия
всичко дето ти тежи
и своя отпечатък е
оставило без време.
Това е моето призвание.




Не да търся отговори,
потопена в прашни папки
от истории минали отдавна,
пишейки, четейки,
ходейки, говорейки,
похабявайки и най -
слабия оттенък на
романтичното очарование.




Не не искам да живея така!

Един поглед към тебе
ми стига, за да видя отвъд
мъжката сила.
Как пред себе си всеки
път ме поставяш
и забравил умора,
в мрак непрогледен
пак успяваш
да стигнеш до мен.



И как само го правиш!

Само ти можеш с целувка
да разтрепериш света ми,
да ме накараш
още по детски да се радвам
на лъчите, които утрото
посрещнато до теб ми дарява.

Това ми стига засега.
Останалото може да почака

...

Когато любимият е светлината ти в мрака,
да! Така е. Останалото...може да почака!!!