Мекотата на завивките, която ме кара да остана до теб още за малко. Хармонията на утрото




кехлибарено, уловено в дланта ти, с която упорито ме придърпваш към себе си. Не ме пускаш да стана.


Не бързаме заедно. Мечтана целувка. Потърквам очи и пак те виждам до мен. Не е сън, а кристална реалност. Винаги сутрин го правиш - отъпкваш косата ми с нежни ръце и допираш лицето до моето. Любимият ми твой ритуал. Благословена се чувствам. Че още един ден посрещам до теб. И не че съм алчна. Но искам и утре. И след това пак...




- I was thinking how nothing lasts, and what a shame that is.
-  Some things last.  

viki11 - Аз вярвам в хората, вярвам и в човека до мен. И описаното е изживяно и изживявано всеки ден!

го постигате?!

С любов :)

Когато се научих да обичам толкова силно, тогава започнах и да забелязвам красиви неща в живота, които бяха скрити за мен преди това. Прекрасни мигове, които са толкова скъпи и ценни. И един човек, който е всичко на света за мен. Обичам те, Роси!

Хиляди пъти - Обичам те! Няма нищо по - ценно от времето заедно!

И някак топло ти става от тази обич!:)))