... Още един ден в сивотата на ежедневието. С по - прости думи: циклеж. Не знам колко още ще издържа да прекарвам по - голямата част от деня си на място, сковано в еднообразие, лишено от динамика, тонове, нюанси. Аз искам повече. Знам, че съм създадена за друго. Зная също, че и заслужавам повече. Главата ми е изпълнена със стотици мисли, които ми е трудно да подредя...

Едно нещо има, което в момента може да ме разведри и да направи света ми по - такъв какъвто го искам.
                                                      
Shakespeare Sonnet 18 Shall I compare thee to a summer"s day?
Thou art more lovely and more temperate:
Rough winds do shake the darling buds of May,
And summer"s lease hath all too short a date:
Sometime too hot the eye of heaven shines,
And often is his gold complexion dimm"d;
And every fair from fair sometime declines,
By chance or nature"s changing course untrimm"d;
But thy eternal summer shall not fade
Nor lose possession of that fair thou owest;
Nor shall Death brag thou wander"st in his shade,
When in eternal lines to time thou growest:
So long as men can breathe or eyes can see,
So long lives this and this gives life to thee.

Да те сравня ли с летен ден?
Но колко по-прекрасна си и възхитителна:
И шумни бури гънат клонки покрай мен,
А лятото е кратко, съблазнителна:
И е жестоко слънцето горещо,
или се крие в облаците ледено;
И ще загуби хубостта си всяко нещо,
Случайно или преднамерено;
Но не и твойта младост
красотата си не трябва да обричаш;
И Смърт няма да ти прати старост,
Защото в моя стих ще се събличаш:
И докато Човека не потъне в забрава,
този стих безсмъртие ще ти дава.

А тук имаше още от прекрасните му сонети: http://www.slovo.bg/old/litvestnik/138/lv0138010.htm