Свободата да бъда
с теб ...
В есенен ден.


Слети в едно,
а душата да
лети.
Сбъднат сън.
Реалност.
Цигански плен.





Гердан от
пъстроцветни
листа
разпръсваме
със стъпки
ритмични,



уверено
вперили
поглед напред.




Слънцето гали
страните ти и
извиква
хармонията
вътре във мен,
зов за завръщане
в лятото ...



а ти пак ми
даряваш
най - ценния
дар -
усмивката влюбена
и няколко
тона любов



П.С. Снимките са мои, от един прекрасен следобед с човека, когото обичам.

http://www.youtube.com/watch?v=Fey1QiJilqA

Обичам те, миличка! Благодаря ти за прекрасния следобед, зареждаш ме с тооолкова любов :*

стихотворение, Rossi01! А хармонията се създава от фоторазходката...;)

Снимките са много хубави,текста на стиха много топъл!!!Много ми хареса!!!

Благодаря ви!!!