И в непрогледния мрак
да трябва
заради тебе да вляза,
не ще се
почудя за миг.



През глава
ще се втурна,
очите ще стисна
и ще последвам
този вроден ми
инстинкт.

Ще се лутам
в безброй
лабиринти,
ще премина
стотици бариери,
стига
да знам, че след тях
ще си ти.



Ще одраскам колене,
ще ожуля ръцете,
но няма да спра,
дори и в очите
да има сълзи.



Ще те търся,
ще те викам,
ако трябва и
безброй светове
ще обърна,
но ще те върна при
мен.
Ще те положа



във моите женски
обятия и няма за миг да те
пусна да си идеш
от тях.

***

И след това във съня -
 ще те последвам и там

Изчакай малко и сам ще дойда през мрака до теб, остави на мен драскотините, ти си ми прекалено ценна! Само ти...

Само ти ... :***

много усмивки от мен:)))

Непредсказуеми са последствията!...:))
Харесаха ми стихчетата, Роси!
Усмихнат поздрав и весела вечер!

:))) Благодаря :)))